вдетинявам се

Речник на българския език

вдетиня̀вам се преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вдетиня̀ваш се, несв. и вдетиня̀ се, св. Ставам като дете, държа се като дете. Колкото повече остарява, толкова повече се вдетинява. Не се вдетинявай!

Грешни изписвания (7)

  • вдетенявам се
  • вдетенявъм се
  • вдетинявъм се
  • вдитенявам се
  • вдитенявъм се
  • вдитинявам се
  • вдитинявъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вде-ти-ня-вам вде-ти-ня-ва-ме
2 лице вде-ти-ня-ваш вде-ти-ня-ва-те
3 лице вде-ти-ня-ва вде-ти-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вде-ти-ня-вах вде-ти-ня-вах-ме
2 лице вде-ти-ня-ва вде-ти-ня-вах-те
3 лице вде-ти-ня-ва вде-ти-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вде-ти-ня-вах вде-ти-ня-вах-ме
2 лице вде-ти-ня-ва-ше вде-ти-ня-вах-те
3 лице вде-ти-ня-ва-ше вде-ти-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдетинявал съм вдетинявала съм вдетинявало съм вдетинявали сме
2 лице вдетинявал си вдетинявала си вдетинявало си вдетинявали сте
3 лице вдетинявал е вдетинявала е вдетинявало е вдетинявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вдетинявал бях вдетинявала бях вдетинявало бяхме вдетинявали
2 лице беше вдетинявал беше вдетинявала беше вдетинявало бяхте вдетинявали
3 лице беше вдетинявал беше вдетинявала беше вдетинявало бяха вдетинявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вдетинявам ще вдетиняваме
2 лице ще вдетиняваш ще вдетинявате
3 лице ще вдетинява ще вдетиняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вдетинявал ще съм вдетинявала ще съм вдетинявало ще сме вдетинявали
2 лице ще си вдетинявал ще си вдетинявала ще си вдетинявало ще сте вдетинявали
3 лице ще е вдетинявал ще е вдетинявала ще е вдетинявало ще са вдетинявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вдетинявам щяхме да вдетиняваме
2 лице щеше да вдетиняваш щяхте да вдетинявате
3 лице щеше да вдетинява щяха да вдетиняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вдетинявал щях да съм вдетинявала щях да съм вдетинявало щяхме да сме вдетинявали
2 лице щеше да си вдетинявал щеше да си вдетинявала щеше да си вдетинявало щяхте да сте вдетинявали
3 лице щеше да е вдетинявал щеше да е вдетинявала щеше да е вдетинявало щяха да са вдетинявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдетинявал съм вдетинявала съм вдетинявало съм вдетинявали сме
2 лице вдетинявал си вдетинявала си вдетинявало си вдетинявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдетинявал съм вдетинявала съм вдетинявало съм вдетинявали сме
2 лице вдетинявал си вдетинявала си вдетинявало си вдетинявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вдетинявал била съм вдетинявала било съм вдетинявало били сме вдетинявали
2 лице бил си вдетинявал била си вдетинявала било си вдетинявало били сте вдетинявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вдетинявам щяла съм да вдетинявам щяло съм да вдетинявам щели сме да вдетиняваме
2 лице щял си да вдетиняваш щяла си да вдетиняваш щяло си да вдетиняваш щели сте да вдетинявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вдетинявал щяла съм да съм вдетинявала щяло съм да съм вдетинявало щели сме да сме вдетинявали
2 лице щял си да си вдетинявал щяла си да си вдетинявала щяло си да си вдетинявало щели сте да сте вдетинявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вдетинявал бих вдетинявала бих вдетинявало бихме вдетинявали
2 лице би вдетинявал би вдетинявала би вдетинявало бихте вдетинявали
3 лице би вдетинявал би вдетинявала би вдетинявало биха вдетинявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вде-ти-ня-вай вде-ти-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вде-ти-ня-ван
непълен член вде-ти-ня-ва-ния
пълен член вде-ти-ня-ва-ни-ят
женски род вде-ти-ня-ва-на
членувано вде-ти-ня-ва-на-та
среден род вде-ти-ня-ва-но
членувано вде-ти-ня-ва-но-то
множествено число вде-ти-ня-ва-ни
членувано вде-ти-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вде-ти-ня-вал
непълен член вде-ти-ня-ва-лия
пълен член вде-ти-ня-ва-ли-ят
женски род вде-ти-ня-ва-ла
членувано вде-ти-ня-ва-ла-та
среден род вде-ти-ня-ва-ло
членувано вде-ти-ня-ва-ло-то
множествено число вде-ти-ня-ва-ли
членувано вде-ти-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вде-ти-ня-вал
женски род вде-ти-ня-ва-ла
среден род вде-ти-ня-ва-ло
множествено число вде-ти-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вде-ти-ня-ващ
непълен член вде-ти-ня-ва-щия
пълен член вде-ти-ня-ва-щи-ят
женски род вде-ти-ня-ва-ща
членувано вде-ти-ня-ва-ща-та
среден род вде-ти-ня-ва-що
членувано вде-ти-ня-ва-що-то
множествено число вде-ти-ня-ва-щи
членувано вде-ти-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вде-ти-ня-вай-ки