вдетинявал

Речник на българския език

1. вдетинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдетинявал е производна форма на вдетинявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдетинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдетинявал е производна форма на вдетинявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вдетинявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вдетинявал е производна форма на вдетинявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вдетинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вдетинявал е производна форма на вдетинявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).