вдетинен

Речник на българския език

1. вдетинѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вдетенен
  • вдитенен
  • вдитинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вде-ти-нен
непълен член вде-ти-не-ния
пълен член вде-ти-не-ни-ят
ж. р. вде-ти-не-на
членувано вде-ти-не-на-та
ср. р. вде-ти-не-но
членувано вде-ти-не-но-то
мн. ч. вде-ти-не-ни
членувано вде-ти-не-ни-те

2. вдетинен — мин. страд. прич. м. р.

вдетинен е производна форма на вдетиня се (мин. страд. прич. м. р.).