вграняване

Речник на българския език

вграняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • вгранъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вгра-ня-ва-не
членувано вгра-ня-ва-не-то
мн.ч. вгра-ня-ва-ния
членувано вгра-ня-ва-ни-я-та