вар

Речник на българския език

вар съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

варта̀, само ед., ж. Бяло шуплесто вещество, добито след изпичане на варовик, което, след като се разтвори с вода, се употребява в строителството и за боядисване.
прил. ва̀рен, ва̀рна, ва̀рно, мн. ва̀рни. Варна яма.
прил. ва̀ров, ва̀рова, ва̀рово, мн. ва̀рови. Варов разтвор.
Гасена вар. — Разтворена с вода вар като гъста бяла каша, която се употребява като основна съставка в някои строителни материали.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вар
членувано вар-та
мн.ч.
членувано
звателна форма