ванилия

Речник на българския език

ванѝлия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ванѝлии, ж.
1. Многогодишно тропическо увивно растение с ароматни плодове, които се използват като подправка.
2. Ароматизиран прах, който се употребява в сладкарството.
прил. ванѝлен, ванѝлена, ванѝлено, мн. ванѝлени. Ванилена есенция.

Грешни изписвания (11)

  • ванилеа
  • ванилеъ
  • ванилея
  • ванилиа
  • ванилиъ
  • вънилеа
  • вънилеъ
  • вънилея
  • вънилиа
  • вънилиъ
  • вънилия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-ни-лия
членувано ва-ни-ли-я-та
мн.ч. ва-ни-лии
членувано ва-ни-ли-и-те
звателна форма