валц

Речник на българския език

валц съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ва̀лцът, ва̀лца, мн. ва̀лцове, (два) ва̀лца, м. Спец. Цилиндрична машинна част, която се върти около оста си.
прил. ва̀лцов, ва̀лцова, ва̀лцово, мн. ва̀лцови. Валцова машина.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. валц
непълен член вал-ца
пълен член вал-цът
мн.ч. вал-цо-ве
членувано вал-цо-ве-те
бройна форма вал-ца
звателна форма