валкирия

Речник на българския език

валкѝрия съществително име, женски род (тип 47b) редактиране

Значение

мит. В скандинавската митология — една от трите войнствени полубогини, които решавали изхода на битките и отнасяли душите на загиналите в двореца Валхала (дворец на скандинавския бог Один, където обитават душите на падналите в бой войни).

Грешни изписвания (11)

  • валкириъ
  • валкиреа
  • валкиреъ
  • валкирея
  • валкириа
  • вълкиреа
  • вълкиреъ
  • вълкирея
  • вълкириа
  • вълкириъ
  • вълкирия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вал-ки-рия
членувано вал-ки-ри-я-та
мн.ч. вал-ки-рии
членувано вал-ки-ри-и-те
звателна форма вал-ки-ри-йо