валентен

Речник на българския език

валѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

валѐнтна, валѐнтно, мн. валѐнтни, прил. Спец. В химията — който може да се свързва с атомите на друг елемент.
същ. валѐнтност, валентността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • валентин
  • вълентен
  • вълентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ва-лен-тен
непълен член ва-лен-т-ния
пълен член ва-лен-т-ни-ят
ж. р. ва-лен-т-на
членувано ва-лен-т-на-та
ср. р. ва-лен-т-но
членувано ва-лен-т-но-то
мн. ч. ва-лен-т-ни
членувано ва-лен-т-ни-те