вакуум

Речник на българския език

ва̀куум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Разредено състояние на газ в затворено пространство.
2. Безвъздушно затворено пространство.
прил. ва̀куумен, ва̀куумна, ва̀куумно, мн. ва̀куумни. Вакуумно отделение.

Грешни изписвания (4)

  • вакоом
  • вакоум
  • вакуом
  • вакум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-ку-ум
непълен член ва-ку-у-ма
пълен член ва-ку-у-мът
мн.ч. ва-ку-у-ми
членувано ва-ку-у-ми-те
бройна форма ва-ку-у-ма
звателна форма