вайкане

Речник на българския език

ва̀йкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вайкани
  • вайкъне
  • вайкъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вай-ка-не
членувано вай-ка-не-то
мн.ч. вай-ка-ния
членувано вай-ка-ни-я-та