бяло-зелен

Речник на българския език

бя̀ло-зелѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бяло-зилен
  • бялу-зелен
  • бялу-зилен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бя-ло-зе-лен
непълен член бя-ло-зе-ле-ния
пълен член бя-ло-зе-ле-ни-ят
ж. р. бя-ло-зе-ле-на
членувано бя-ло-зе-ле-на-та
ср. р. бя-ло-зе-ле-но
членувано бя-ло-зе-ле-но-то
мн. ч. бя-ло-зе-ле-ни
членувано бя-ло-зе-ле-ни-те