бюфетчик

Речник на българския език

бюфѐтчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. бюфѐтчици, м. Човек, който обслужва клиенти в бюфет (във 2 знач.).

Грешни изписвания (5)

  • бйофетчек
  • бйофетчик
  • бйуфетчек
  • бйуфетчик
  • бюфетчек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бю-фет-чик
непълен член бю-фет-чи-ка
пълен член бю-фет-чи-кът
мн.ч. бю-фет-чи-ци
членувано бю-фет-чи-ци-те
бройна форма бю-фет-чи-ци
звателна форма бю-фет-чи-ко