бюрократ

Речник на българския език

бюрокра̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. бюрокра̀ти, м. Пренебр. Чиновник формалист.

Грешни изписвания (5)

  • бйорократ
  • бйорукрат
  • бйурократ
  • бйурукрат
  • бюрукрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бю-рок-рат
непълен член бю-рок-ра-та
пълен член бю-рок-ра-тът
мн.ч. бю-рок-ра-ти
членувано бю-рок-ра-ти-те
бройна форма бю-рок-ра-ти
звателна форма бю-рок-ра-те