бълване

Речник на българския език

бъ̀лване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бълвани
  • бълвъне
  • бълвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъл-ва-не
членувано бъл-ва-не-то
мн.ч. бъл-ва-ния
членувано бъл-ва-ни-я-та