бъкане

Речник на българския език

бъкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъ-ка-не
членувано бъ-ка-не-то
мн.ч. бъ-ка-ния
членувано бъ-ка-ни-я-та