бъбривец

Речник на българския език

бъбрѝвец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. бъбрѝвци, м. Бъбрив човек.

Грешни изписвания (3)

  • бабривец
  • бабривиц
  • бъбривиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъб-ри-вец
непълен член бъб-ри-ве-ца
пълен член бъб-ри-ве-цът
мн.ч. бъб-рив-ци
членувано бъб-рив-ци-те
бройна форма бъб-рив-ци
звателна форма бъб-ри-ве-цо