бухта

Речник на българския език

бу̀хта — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀хти, ж. Малък пържен тестен сладкиш, който, като се пържи, бухва.

Грешни изписвания (1)

  • бухтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бух-та
членувано бух-та-та
мн.ч. бух-ти
членувано бух-ти-те
звателна форма —

Връзки