бутан

Речник на българския език

1. бута̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В химията — газообразен въглеводород, който се използва като гориво и в производството на синтетичен каучук.

Грешни изписвания (1)

  • ботан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-тан
непълен член бу-та-на
пълен член бу-та-нът
мн.ч. бу-та-ни
членувано бу-та-ни-те
бройна форма бу-та-на
звателна форма —

2. Бута̀н — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ботан

3. Бута̀н — държава (тип 196) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ботан

4. бутан — мин. страд. прич. м. р.

бутан е производна форма на бутам (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки