бунтовен

Речник на българския език

бунто̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бунто̀вна, бунто̀вно, мн. бунто̀вни, прил. Който подтиква към бунт (в 1 знач.). Бунтовни песни.

Грешни изписвания (3)

  • бонтовен
  • бонтовин
  • бунтовин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бун-то-вен
непълен член бун-тов-ния
пълен член бун-тов-ни-ят
ж. р. бун-тов-на
членувано бун-тов-на-та
ср. р. бун-тов-но
членувано бун-тов-но-то
мн. ч. бун-тов-ни
членувано бун-тов-ни-те