бунгало

Речник на българския език

бунга̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. бунга̀ла, ср. Лека дървена къщичка за летуване.

Грешни изписвания (3)

  • бонгало
  • бонгалу
  • бунгалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бун-га-ло
членувано бун-га-ло-то
мн.ч. бун-га-ла
членувано бун-га-ла-та