буначка

Речник на българския език

буначка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-нач-ка
членувано бу-нач-ка-та
мн.ч. бу-нач-ки
членувано бу-нач-ки-те
звателна форма бу-нач-ке