буна

Речник на българския език

бу̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀ни, ж. Остар. Бунт, вълнение.

Грешни изписвания (1)

  • бунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-на
членувано бу-на-та
мн.ч. бу-ни
членувано бу-ни-те
звателна форма