буля

Речник на българския език

бу̀ля — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. бу̀ли, ж. Диал.
1. Съпругата на чичо.
2. Всяка омъжена немлада жена. Буля Станка.


бу̀лиш, мин. св. бу̀лих и булѝх, мин. прич. бу̀лил и булѝл, несв. Диал. Слагам булото на булката (като част от сватбената церемония). Булят булката.

Грешни изписвания (1)

  • булъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ля
членувано бу-ля-та
мн.ч. бу-ли
членувано бу-ли-те
звателна форма —

Връзки