була

Речник на българския език

1. бу̀ла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀ли, ж. Папски декрет или послание.

Грешни изписвания (1)

  • булъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ла
членувано бу-ла-та
мн.ч. бу-ли
членувано бу-ли-те
звателна форма —

2. була — мн. ч.

була е производна форма на було (мн. ч.).

Връзки