буба

Речник на българския език

бу̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀би, ж. Гъсеница на копринената пеперуда, отглеждана за получаване на пашкули.
прил. бу̀бен, бу̀бена, бу̀бено, мн. бу̀бени. Бубено семе.

Грешни изписвания (1)

  • бубъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ба
членувано бу-ба-та
мн.ч. бу-би
членувано бу-би-те
звателна форма