бръснещ

Речник на българския език

1. бръ̀снещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бръснешт
  • бръсништ
  • бръснищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бръс-нещ
непълен член бръс-не-щия
пълен член бръс-не-щи-ят
ж. р. бръс-не-ща
членувано бръс-не-ща-та
ср. р. бръс-не-що
членувано бръс-не-що-то
мн. ч. бръс-не-щи
членувано бръс-не-щи-те

2. бръснещ — сег. деят. прич. м. р.

бръснещ е производна форма на бръсна (сег. деят. прич. м. р.).