бръмчѝло — съществително име, среден род (тип 54)
Значение
мн. бръмчѝла, ср.
1. Детска играчка, която може да бръмчи.
2. Разг. Пренебр. Машина, уред, който с бръмченето си пречи на някой човек. Махни го това бръмчило от главата ми!
1. Детска играчка, която може да бръмчи.
2. Разг. Пренебр. Машина, уред, който с бръмченето си пречи на някой човек. Махни го това бръмчило от главата ми!
Грешни изписвания (3)
- брамчило
- брамчилу
- бръмчилу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | бръм-чи-ло | |
---|---|---|
членувано | бръм-чи-ло-то | |
мн.ч. | бръм-чи-ла | |
членувано | бръм-чи-ла-та |