бронз

Речник на българския език

бро̀нз съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бро̀нзът, бро̀нза, само ед., м.
1. Сплав от мед и калай или олово със златистокафяв цвят. Статуя от бронз.
2. Прах или боя от тая сплав.
прил. бро̀нзов, бро̀нзова, бро̀нзово, мн. бро̀нзови. Бронзова фигурка. Бронзов медал.

Грешни изписвания (1)

  • бронс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бронз
непълен член брон-за
пълен член брон-зът
мн.ч. брон-зо-ве
членувано брон-зо-ве-те
бройна форма брон-за
звателна форма