броим

Речник на българския език

1. броѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бруим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бро-им
непълен член бро-и-мия
пълен член бро-и-ми-ят
ж. р. бро-и-ма
членувано бро-и-ма-та
ср. р. бро-и-мо
членувано бро-и-мо-то
мн. ч. бро-и-ми
членувано бро-и-ми-те

2. броим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

броим е производна форма на броя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).