бродещ

Речник на българския език

1. бро̀дещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бродешт
  • бродишт
  • бродищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бро-дещ
непълен член бро-де-щия
пълен член бро-де-щи-ят
ж. р. бро-де-ща
членувано бро-де-ща-та
ср. р. бро-де-що
членувано бро-де-що-то
мн. ч. бро-де-щи
членувано бро-де-щи-те

2. бродещ — сег. деят. прич. м. р.

бродещ е производна форма на бродя (сег. деят. прич. м. р.).