бриля̀нтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
бриля̀нтна, бриля̀нтно, мн. бриля̀нтни, прил.
1. Който се отнася до брилянт 1 ; брилянтов.
2. Прен. Великолепен, блестящ, изящен. Брилянтно изпълнение.
нареч. бриля̀нтно.
1. Който се отнася до брилянт 1 ; брилянтов.
2. Прен. Великолепен, блестящ, изящен. Брилянтно изпълнение.
нареч. бриля̀нтно.
Грешни изписвания (3)
- брелянтен
- брелянтин
- брилянтин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бри-лян-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бри-лян-т-ния | ||
| пълен член | бри-лян-т-ни-ят | ||
| ж. р. | бри-лян-т-на | ||
| членувано | бри-лян-т-на-та | ||
| ср. р. | бри-лян-т-но | ||
| членувано | бри-лян-т-но-то | ||
| мн. ч. | бри-лян-т-ни | ||
| членувано | бри-лян-т-ни-те | ||