братовчед

Речник на българския език

братовчѐд съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. братовчѐди, м. Син на брат или сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри.

Грешни изписвания (4)

  • братовчет
  • братувчет
  • брътовчет
  • брътувчет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-тов-чед
непълен член бра-тов-че-да
пълен член бра-тов-че-дът
мн.ч. бра-тов-че-ди
членувано бра-тов-че-ди-те
бройна форма бра-тов-че-ди
звателна форма бра-тов-че-де