братене

Речник на българския език

братѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • братени
  • брътене
  • брътени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-те-не
членувано бра-те-не-то
мн.ч. бра-те-ния
членувано бра-те-ни-я-та