брануване

Речник на българския език

брану̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • бранувани
  • бранувъне
  • бранувъни
  • брънуване
  • брънувани
  • брънувъне
  • брънувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-ну-ва-не
членувано бра-ну-ва-не-то
мн.ч. бра-ну-ва-ния
членувано бра-ну-ва-ни-я-та