бояк

Речник на българския език

бо̀як прилагателно име (тип 83a) редактиране

Значение

бо̀йка, бо̀йко, мн. бо̀йки, прил.
1. Който проявява или изразява готовност за бой, за борба; войнствен.
2. Смел, енергичен, решителен.
нареч. бо̀йко.// същ. бо̀йкост, бойкостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • боък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бо-як
непълен член бой-кия
пълен член бой-ки-ят
ж. р. бой-ка
членувано бой-ка-та
ср. р. бой-ко
членувано бой-ко-то
мн. ч. бой-ки
членувано бой-ки-те