ботаник

Речник на българския език

ботанѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. ботанѝци, м. Специалист по ботаника.

Грешни изписвания (3)

  • ботъник
  • бутаник
  • бутъник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-та-ник
непълен член бо-та-ни-ка
пълен член бо-та-ни-кът
мн.ч. бо-та-ни-ци
членувано бо-та-ни-ци-те
бройна форма бо-та-ни-ци
звателна форма бо-та-ни-ко