бор

Речник на българския език

1. бор съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бо̀рът, бо̀ра, мн. бо̀рове, (два) бо̀ра, м.
1. Високо и право иглолистно дърво с дълги тънки листа, чиято дървесина се използва в строителството и дърводелството, а смолата — за производство на терпентин.
2. Само ед. Дървесината от това дърво.
същ. умал. бо̀рче, мн. бо̀рчета, ср.
прил. бо̀ров, бо̀рова, бо̀рово, мн. бо̀рови. Борови насаждения.



бо̀рът, бо̀ра, само ед., м. Спец. Химически елемент — металоид, който влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, селското стопанство, стъкларската промишленост, ядрената техника.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бор
непълен член бо-ра
пълен член бо-рът
мн.ч. бо-ро-ве
членувано бо-ро-ве-те
бройна форма бо-ра
звателна форма

2. Бор географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение