болногледа̀ч
—
съществително име, мъжки род
(тип 7b)
Значение
мн. болногледа̀чи, м. Човек, който гледа болен; който е нает да се грижи за болни.
Грешни изписвания (7)
- болноглидач
- болнугледач
- болнуглидач
- булногледач
- булноглидач
- булнугледач
- булнуглидач
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бол-ног-ле-дач | |
|---|---|---|
| непълен член | бол-ног-ле-да-ча | |
| пълен член | бол-ног-ле-да-чът | |
| мн.ч. | бол-ног-ле-да-чи | |
| членувано | бол-ног-ле-да-чи-те | |
| бройна форма | бол-ног-ле-да-чи | |
| звателна форма | бол-ног-ле-да-чо | |