бойлия

Речник на българския език

бойлѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ед. неизм., мн. бойлѝи, прил. Остар. Дълъг, висок.
Пушка бойлия.Остар. Пушка с дълга цев за по-точна стрелба.

Грешни изписвания (3)

  • бойлиъ
  • буйлиъ
  • буйлия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бой-лия
членувано бой-ли-я-та
мн.ч. бой-лии
членувано бой-ли-и-те
звателна форма