бойко̀т
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Начин на борба или протест, който се изразява в едностранно прекратяване на взаимоотношенията, в оттегляне на подкрепата, в неизпълнение на обичайните права и задължения. Обявяваме бойкот на правителството. Бойкот на изборите.
Грешни изписвания (1)
- буйкот
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бой-кот | |
|---|---|---|
| непълен член | бой-ко-та | |
| пълен член | бой-ко-тът | |
| мн.ч. | бой-ко-ти | |
| членувано | бой-ко-ти-те | |
| бройна форма | бой-ко-та | |
| звателна форма | — | |