боза

Речник на българския език

1. боза̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бозѝ, ж.
1. Само ед. Безалкохолно гъсто питие с възкисел вкус, което се приготвя от просено брашно.
2. Порция от това питие.
3. Прен. Пренебр. Нещо блудкаво (във 2 знач.), без качества. Този филм е истинска боза.

Грешни изписвания (3)

  • бозъ
  • буза
  • бузъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-за
членувано бо-за-та
мн.ч. бо-зи
членувано бо-зи-те
звателна форма —

2. боза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

боза е производна форма на бозая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. боза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

боза е производна форма на бозая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки