боеспосо̀бен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
боеспосо̀бна, боеспосо̀бно, мн. боеспосо̀бни, прил. Спец. Който е годен, подготвен за бойни действия.
същ. боеспосо̀бност, боеспособността̀, ж.
същ. боеспосо̀бност, боеспособността̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- боеспособин
- боеспусобен
- боеспусобин
- боиспособен
- боиспособин
- боиспусобен
- боиспусобин
- буеспособен
- буеспособин
- буеспусобен
- буеспусобин
- буиспособен
- буиспособин
- буиспусобен
- буиспусобин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бо-ес-по-со-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бо-ес-по-соб-ния | ||
| пълен член | бо-ес-по-соб-ни-ят | ||
| ж. р. | бо-ес-по-соб-на | ||
| членувано | бо-ес-по-соб-на-та | ||
| ср. р. | бо-ес-по-соб-но | ||
| членувано | бо-ес-по-соб-но-то | ||
| мн. ч. | бо-ес-по-соб-ни | ||
| членувано | бо-ес-по-соб-ни-те | ||