боен

Речник на българския език

бо̀ен — прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

бо̀йна, бо̀йно, мн. бо̀йни, прил. Който се отнася до воденето на бой, сражение, война. Бойна задача. Бойна техника. Бойно знаме.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • боин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бо-ен
непълен член бой-ния
пълен член бой-ни-ят
ж. р. бой-на
членувано бой-на-та
ср. р. бой-но
членувано бой-но-то
мн. ч. бой-ни
членувано бой-ни-те

Връзки