богоотстъ̀пник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. богоотстъ̀пници, м. Човек, който се е отказал от Бога, който е престанал да вярва.
Грешни изписвания (15)
- богоотстъпнек
- богоутстъпнек
- богоутстъпник
- богуотстъпнек
- богуотстъпник
- богуутстъпнек
- богуутстъпник
- бугоотстъпнек
- бугоотстъпник
- бугоутстъпнек
- бугоутстъпник
- бугуотстъпнек
- бугуотстъпник
- бугуутстъпнек
- бугуутстъпник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бо-го-от-с-тъп-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | бо-го-от-с-тъп-ни-ка | |
| пълен член | бо-го-от-с-тъп-ни-кът | |
| мн.ч. | бо-го-от-с-тъп-ни-ци | |
| членувано | бо-го-от-с-тъп-ни-ци-те | |
| бройна форма | бо-го-от-с-тъп-ни-ци | |
| звателна форма | бо-го-от-с-тъп-ни-ко | |