богомил

Речник на българския език

1. богомѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. богомѝли, м. ист. Привърженик на богомилството.
прил. богомѝлски, богомѝлска, богомѝлско, мн. богомѝлски. Богомилска литература.

Грешни изписвания (3)

  • богумил
  • бугомил
  • бугумил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-го-мил
непълен член бо-го-ми-ла
пълен член бо-го-ми-лът
мн.ч. бо-го-ми-ли
членувано бо-го-ми-ли-те
бройна форма бо-го-ми-ла
звателна форма

2. Богомѝл географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Богумил
  • Бугомил
  • Бугумил

3. Богомѝл лично име (тип 206) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Богумил
  • Бугомил
  • Бугумил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Бо-го-мил
женска форма