боголюбец

Речник на българския език

боголюбец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-го-лю-бец
непълен член бо-го-лю-бе-ца
пълен член бо-го-лю-бе-цът
мн.ч. бо-го-люб-ци
членувано бо-го-люб-ци-те
бройна форма бо-го-люб-ци
звателна форма бо-го-лю-бе-цо