боботещ

Речник на българския език

1. бобо̀тещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • боботешт
  • боботишт
  • боботищ
  • буботешт
  • буботещ
  • буботишт
  • буботищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бо-бо-тещ
непълен член бо-бо-те-щия
пълен член бо-бо-те-щи-ят
ж. р. бо-бо-те-ща
членувано бо-бо-те-ща-та
ср. р. бо-бо-те-що
членувано бо-бо-те-що-то
мн. ч. бо-бо-те-щи
членувано бо-бо-те-щи-те

2. боботещ — сег. деят. прич. м. р.

боботещ е производна форма на боботя (сег. деят. прич. м. р.).