боаз

Речник на българския език

боа̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. боа̀зи, (два) боа̀за, м. Диал. Планински проход; дефиле, теснина.

Грешни изписвания (2)

  • боас
  • буас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-аз
непълен член бо-а-за
пълен член бо-а-зът
мн.ч. бо-а-зи
членувано бо-а-зи-те
бройна форма бо-а-за
звателна форма