боа

Речник на българския език

1. боа̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. боѝ, ж. Грамадна неотровна тропическа змия с едри петна и люспи.

Грешни изписвания (3)

  • боъ
  • буа
  • буъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. боа
членувано бо-а-та
мн.ч. бои
членувано бо-и-те
звателна форма —

2. Боа — град (тип 198) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • боъ
  • буа
  • буъ

Връзки